Как започнахме диета без глутен за сина ми с аутизъм

Това е един личен разказ за проблемите, с които един родител на дете с аутизъм се сблъсква и за едно възможно решение на част от тях, което фанатично се отрича от лекарите. Това е моят личен опит от преди няколко години, който смятам че може да е от помощ на някого.

Синът ми има аутизъм. Не го открихме от веднъж, просто с време нещата започнаха да се случват странно. Първо думичките спряха да се появяват. После много думи изчезнаха и останаха съвсем малко. И след това спря да спи. И като казвам спря да спи го имам в предвид. Представете си дете което 22 от 24 часа тича неконтролируемо крещейки от стена до стена. Три годишно дете което реве истерично по цяла нощ или просто вика. От приятно закръглено бебе стана кожа и кости, с жълт нездрав вид, дъх на ацетон и подут корем. И това безкрайно тичане. Помощта от страна на лекари – ами ще ви насочим към логопед. И започнете детска градина. Ами записахме детето и на логопед и на детска градина, но нито подутия корем, нито дъха на цетон нито безсънието се подобриха. Напротив, ставаше все по зле, а ние като родители бяхме на ръба на силите.

След няколко месеца на градина и излагането на вирусите и бактериите които естествено се въдят в тези места състоянието на сина ми стана страшно. Не вдигаше температура, просто отпадаше все повече. И въпреки това не можеше да спре да се движи – тялото му сякаш всеки 30 секунди получаваше токов удар, който го караше да тича. Честно казано ми е малко неприятно да се връщам в това време. И решението дойде естествено от най-омразното за всички лекари място – интернет.
До преди това дословно вярвахме на всичко, което беше официална теза за аутизма. Но събитията ни промениха. Видях родители, разказващи за същите проблеми и споделящи че след премахване на глутена от диетата на децата, много от проблемите са намаляли а други са изчезнали. Нямаше какво да губим. До тогава синът ми типично за всички аутисти беше отказал всичко друго освен храни с много глутен – хляб най-вече, кроасани и толкова. И отказваше каквато и да е друга предложена му храна. Как да махнеш глутена от диетата на четири годишно дете, което не яде нищо друго?

Пробвах с безглутенови продукти – отказа ги. За късмет се оказа че обича ядки. От сегашния ми опит с хранителни диети осъзнавам че ядките не са подходяща храна за раздразнено храносмилане, но тогава не знаех и това ми помогна да продължим. Постепенно с дните освен ядки прояде и други храни – гледахме се удивено когато ядеше зеленчуци като краставица или готвена храна. И около десет дни от началото на диетата без глутен осъзнахме нещо – детето спеше по повече от 8 часа на нощ и тичането беше значително по-малко. За съжаление чудото не продължи повече от седмица – след това сина ми се върна на градина и веднага отново започна да буийства и да не спи. А аз бях предупредила да не му се дава глутен в градината и те твърдяха че го хранят с храната, която аз носех. Обаче симптомите бяха на лице. За това следващата сутрин, когато го оставих се върнах след около 20 минути и го заварих да яде суха филия хляб. Обяснението беше, че така е по-спокоен.

Неприятна ситуация, но за моето семейство беше достатъчно доказателство че има хранителна нетолерантност, и някакъв здравословен проблем, а поведението е просто израз на това. За съжаление глутена е само една от многото хранителни непоносимости при аутизма. Около две години след това открихме, че след консумация на грах детето получава подобни на епилепсия пристъпи. За паническото посещение в болница, претупаните изследвания и липсата на реално решение на проблема от стрна на медицинските лица не ми се говори. Но ние забелязахме връзката с граха като храна и от тогава на сам такива пристъпи не сме имали.

Цялостната ситуация с аутизма е много объркана и за съжаление без човек да е лично засегнат не може да разбере за серията здравословни проблеми които идват с това „състояние“. Все някога медицината може и да се трогне и да потърси проблема и съответно да помогне на много деца. До тогава сме оставени всеки сам за себе си да открива какво помага и какво не. Надявам се моята история да помогне и да други родители.