Как са свързани настроението и чревното здраве

Днес ще говоря за връзката между мозък и черва – нещо за което се знае и много и малко. По принцип, здравето на мозъка се отразява на здравето на червата, което пък се отразява на здравето на мозъка. Това е една идея, която витае в медицината от десетилетия без да навлиза в медицинската практика. От известно време ровя в тази тема и мисля, че вече е време да споделя какво отрких.

Червата са обвити в сериозна мрежа от неврони вградени директно в стените на езофагуса, стомаха, тънките и дебелите черва. Тази чревна нервна система се състои от ужасно много неврони и е толкова обширна, че някои я наричат втори мозък. Тя има важната задача да регулира всеки аспект на храносмилането – от разграждането на храната и приема на хранителни вещества до изхвърлянето на отпадъка.

Не е изненада, че мозъка действа директно върху храносмилателната система – примерно, когато си мислим за храна се освобождават храносмилателни ензими в стомаха дори преди да ядем. Ако човек е нервен или растроен, стомахът му може да се чувства зле. Но какво всъщност се случва?

Мозъкът изпраща сигнали до всички нерви в човешкото тяло. Тези сигнали са жизнено важни за всяка функция – дишане, движение, ходене. Много голяма част от мозъка е насочена към блуждаещия нерв,
който отговаря за повечето от гръдната и коремната кухина. По този начин блуждаещия нерв контролира голямо разнообразие от функции, от сърцето, да секрецията на храносмилателните ензими, и перисталтиката на червата. Най-важната част тук обаче е, че блуждаещия нерв отговаря за храносмилателния тракт.

Стрес, тревожност, депресия и силни негативни емоции намаляват мозъчната активност, която пък намалява активирането на блуждаещия нерв. Това намалява секрецията на ензими от панкреаса и причинява лошо функциониране на жлъчния мехур, като по този начин намалява производството на стомашна киселина, както и намалява чревната подвижност, намалява чревният кръвоток и се подтиска чревната имунна система.
Когато това се случва за по-дълъг период от време, забавянето на толкова много храносмилателни функции води до нещо, наречено бактериален свръхрастеж на тънките черва (SIBO), повишен растеж на патогенни дрожди и бактерии в червата (специално тънките черва). Това не са полезните бактерии, които се предполага, че живеят по-надолу в храносмилателният ни тракт.

Тези „лоши“ дрожди и бактерии могат да допринесат за увеличаване на чревната пропускливост (позната още като течащи черва). Те също могат да доведат до хронично възпаление, което натоварва организма с години.

Накратко стрес, тревожност и депресия могат да доведат до много сериозни храносмилателни проблеми. Това до тук е известна информация. Това което може да е ново за вас, че храносмилателната система също има директен ефект върху мозъка.

Всъщност около 90 процента от влакната в блуждаещия нерв носят информация от червата към мозъка, а не наобратно. Това е научното доказателство, че храносмилателната система може директно да общува с мозъка и по всяка вероятност да оказва влияние върху емоциите чрез нервната система. (Всички знаем, че мъжете и децата са в по-добро настроение, когато са с пълен стомах)

По добре проучени са химическите сигнали, които се изпращат към мозъка от увредената храносмилателна система. Когато имаме възпаление и течащи черва (leaky gut), възпалителни цитокини (химически сигнали на възпаление) се изпращат през кръвта към мозъка.
Тези цитокини преминават през кръвно-мозъчната бариера и активират резидентните имунни клетки на мозъка, микроглиалните клетки. С други думи възпалените черва водят и до възпаление на мозъка.

И сега интересното – възпаленият мозък се проявява като стрес, депресия и тревожност. И получаваме зловещ цикъл.

Това е връзката между червата и мозъка. Стрес, депресия и тревожност водят до свръх растеж на бактерии в тънките черва. Които пък водят до възпаление, което води до възпаление на мозъка, което води до стрес, депресия и тревожност. Кое е първото? Може би е различно за различните хора в зависимост от диетата, психологията и начинът на живот. Истината обаче е, че когато веднъж човек попадне в този зловещ цикъл, вече няма значение кое точно е започнало проблема.

Какво може да направи човек за да промени нещата? Серия от малки стъпки – да промени диетата си, нагласата си и начина си на живот.
Може би от всичките тези промени, най-лесната е свързана с храненето.
Ако искате да научите повече по темата, това е статията ми свързана с храненето при така наречените пропускливи черва – Какво да ядем за да поправим пропускливите черва