Палео хранене, но без ядки

Алергиите и нетолерантността към ядки са често срещани. Дори и човек да може да толерира ядки има няколко сложни причини, които могат да го накарат да ги избягва в храненето си.

Ядките типично съдържат голямо количество полиненаситени мазнини, обикновено провъзпалителните омега-6 мастни киселини. Дори и тези с най-високо съдържание на омега-3 (орехи и макадамия) все още имат съотношение на омега-6 към омега-3 мастни киселини близо до 3 към 1. Много ядки съдържат само следи от омега-3 мастни киселини. Каквито и усилия да полагате за прием на правилното съотношение на омега 3 към омега 6, консумация на големи количества ядки прави това непосилно. Единствено кокос и макадамия са безопасни в това отношение. Мазнината в кокоса до голяма степен се състои от средно-верижни наситени мазнини. Мазнината в макадамия е предимно мононенаситени мазнини.

С други думи лица, които се борят с възпаление на храносмилателния тракт е желателно да избягват ядки заради тяхното съдържание на мазнини засилващи възпалението.

Другата причина да се избягват ядки е съдържанието им на фитинова киселина. Фитиновата киселина е антихранителна, тя се свързва с минерали, обикновено желязо, калций и магнезий в тънкото черво и ги прави недостъпни за абсорбиране от тялото. Ядки, които са с високо съдържание на фитинова киселина, като бадеми, лешници и кашу, могат да раздразнят червата в много чувствителни индивиди. Покълването на суровите ядки може да намали съдържанието на фитинова киселина, но е спорено точно колко. Единствено кокоса и макадамията отново са сравнително безопасни за консумация защото имат много ниско съдържание на фитинова киселина.

При много хора помага изключването на ядките само за началото на автоимунната/палео диета. След като червата веднъж са възстановени и работят правилно, включването им в разумни количества не би трябвало да е проблем, стига да нямате алергия към тях. Все пак те са изключително вкусна и калорична храна, подходяща при много ситуации.